СЪЗДАТЕЛ: РУМЕН ГЕНКОВ ОРГАНИЗАТОР: ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР "ДА ВИНЧИ"

    Ефективната комуникация

    Защо ефективният процес на учене е пряка последица от балансирана комуникация дете – родител – учител ?

    Взаимоотношенията дете – родител – учител са изключително сложни и динамични. За да бъде ефективен един подход, е необходима известна гъвкавост от всички страни, подкрепяща комуникация между всички участници, спазване на предварително установени правила и норми и положителна атмосфера. В обучението критично важни са следните принципи (Матанова, 2016):

    • Съобразяване с нивото на развитие на детето, особено с неговите когнитивни способности.
    • Съчетаване на процеса на учене с предоставяне на възможности за интелектуално, емоционално и личностно развитие на детето.
    • Повишение на социалните компетенции или как е най-правилно да реагираме и постъпим в дадена житейска ситуация.
    • Включването на родителя като подкрепящо звено. Осъзнаването на общата цел.
    • Възможности за развитие на саморегулация, създаване на навици, целенасоченост.
    • Балансирана комуникация между всички звена, които участват в учебния процес – детето, родителят и учителят.

    ефективната комуникация

    Развитието на навици, способности за емоционална регулация, огранизация и самоконтрол са преки последици от учебния процес (Янкулова, 2016). Тези умения са критично важни в класната стая, извън нея и в една бъдеща перспектива. Едно от най-важните умения за междуличностните взаимоотношения е концепцията за емпатия, както я разбира К. Роджърс: „да бъдеш чувствителен във всеки един момент, деликатно да бъдеш част от другия, без да го съдиш и оценяваш, да преживееш това, което се крие „зад” външния израз” (Rogers, 1980). Необходимо е да си дадем ясна сметка, че създаването на всички тези способности у едно дете, зависи от балансираното участие на родителя и учителя, и добрата комуникация между тях.

    В една обстановка на обучение, би трябвало, всеки участник в процеса да осъзнава какво зависи и какво не зависи от него. Например:
    • Учителят: мотивира, стимулира, обучава, съобразно програмата и нивото на развитие на учениците, обяснява това, което е останало неразбрано, помага за развитието на мотивация и любов към ученето, грижи се средата да бъде подкрепяща, а не спираща интелектуалното, личностното и междуличностното развитие на детето.
    • Ученикът: спазва правилата (както в класната стая, така и извън нея), пише си домашните.
    • Родителят: следи за изпълнението на задачи извън училище, мотивира, спомага за създаването на навици, грижи се средата да бъде подкрепяща, а не спираща интелектуалното, личностното и междуличностното развитие на детето.

    ефективната комуникация

    Хубаво да си помислим и върху факта, че едно дете не бива да бъде натоварвано повече, отколкото е по силите му. В противен случай може да се стигне до прегаряне, което се изразява в липса на мотивация, нежелание за учене, слаби или почти несъществуващи социални контакти. За да разберем това, е необходимо да си поговорим малко за мотивацията. Ядро на повечето мотивационни теории е концепцията за външната и вътрешната мотивация. Външната мотивация се отнася до мотивиране чрез награди – оценки, точки, игри. Тя е сравнително по-слабо ефективна, тъй като от тази страна на спектъра стои детското убеждение: „Ако не се справя добре, мама и тати ще ми се карат”. Това убеждение е пряк резултат от механизма на вината и манипулацията, които са неефективни възпитателни методи. Вътрешната мотивация, от своя страна, се свързва с осъзната потребност от учене – тя е изключително ефективна: „Аз уча, защото искам да го правя. За мен е важно да се справям добре.”. Развитието на вътрешната мотивация е предпоставка за саморегулирано учене.

    Саморегулирано учене. Саморегулираното учене се отнася до процеса на индивидуално учене, детерминирано и насочвано от мисли и действия, които подпомагат постигането на предварително оформени цели (Янкулова, 2015). Свързва се с моделиране, научаване и насочване на поведението, емоционален самоконтрол, лична инициативност и устойчивост.

    За да можем да разберем още по-добре взаимоотношенията дете – родител – учител, е хубаво да си поговорим за една от най-важните теории в психологията. Теорията за атрибуциите – много важен концепт, както в обучението, така и извън класната стая, е начинът, по който си обясняваме защо се случват нещата.

    Теорията за атрибуциите на Б. Уайнър (Weiner, 1986) може да бъде обяснена по следния начин: процесът на приписване на причини за определен резултат. Как изглежда това в една ситуация в час?

    От гледната точка на детето:
    1. Провалих се на теста, защото той беше труден, а аз не се подготвих добре. (вътрешен локус на контрол – причината е в мен, аз сам/а съм виновна и ще се постарая в бъдеще).
    2. Провалих се на теста, защото учителят не ме харесва и нямам късмет. (външен локус на контрол – причината не е в мен, аз не съм виновен/на за провала, виновен е учителят).
    От гледната точка на родителя:
    1. Моето дете не се справя, защото не му отделям достатъчно време извън учебния просец. (вътрешен локус на контрол – причината е в мен, ще се постарая в бъдеще да съм по-включен/а в процеса).
    2. Моето дете не се справя, защото прогамата в училище не е добре направена и не му обръщат достаъчно внимание (външен локус на контрол – причината не е в мен, аз няма какво да направя, за да подобря постиженията на моето дете).
    Според създателя на теорията за атрибуциите, хорат с високи постижения имат вътрешен локус на контрол, тоест, те смятат, че трябва да контролират събитията в своя живот, а не да търсят външни причини и оправдания при неуспех.

    Следователно, хубаво е да помислим върху следното: Какво зависи от мен, какво зависи от детето ми и какво зависи от учителя? Какво мога да направя аз, което би помогнало и кое би навредило? Кои мои изисквания са адекватни? За всички участници в процеса на обучение е важно да бъдат осъзнати границите, при прекрачването на които се нарушава балансът на комуникация.

    Уникалната хармония, която е резултат от съвместната работа и добрата комуникация между отделните участници в процеса на обучение води до:

    • Постигане на по-добри резултати в училище, което от своя страна би подобрило самочувствието на ученика. То е критично важно, що се касае премахването на личностната тревожност и адаптацията в група.
    • Вътрешната удовлетвореност от постигнатите добри резултати повишава самооценката.
    • Ако детето има вътрешен локус на контрол тоест, осъзнава, че резултатите зависят от него, то доброто представяне ще донесе положителни емоции, защото самото то ще се чувства по-способно.
    • Високите постижения стимулират вътрешната мотивация – ако детето осъзнава, че то само е постигнало своите добри резултати, имайки осъзната потребност от учене, то ще желае да надгражда своите постижения.
    От огромно значение за всички участници в процеса, е да разберем следното: целта ни е обща. Можем да дадем следния пример – всеки един от нас е част от пъзел, следователно всички части трябва да бъдат напаснати, така че да можем да получим една красива картина.

    Добрите постижения в училище, на олимпиади, надграждането, личностното развитие, мотивацията, любовта към учебния процес, осъзнаването на необходимостта от учене може да бъде постигната, при ясна комуникация, спазване на правилата от всички страни и въздържането от прекрачването на граници. За да може едно дете да гледа на своето обучение като средство, посредством което може да постигне своите цели, то е необходимо да се намира в среда, която е подкрепяща и мотивираща.

    ефективната комуникация

    Препоръчваме:  Основата за успех на всяко дете!

    Литература:

    Матанова, В. (2016). Детска невропсихология. Стено: Варна.

    Янкулова, Й. (2015). Педагогическа психология. Парадигма: София.

    Янкулова, Й. (2016). Емоции и саморегулация на ученето. Парадигма: София.

    Rogers, C. (1980). A Way of Being. Mariner Books.

    Weiner, B. (1986). An Attribution Theory of Motivation and Emotion. New York: Springer-Verlag.

    Вашият коментар