СЪЗДАТЕЛ: РУМЕН ГЕНКОВ ОРГАНИЗАТОР: ОБРАЗОВАТЕЛЕН ЦЕНТЪР "ДА ВИНЧИ"

    Благовест Сендов

    снимка Благовест Сендов

    Благовест Христов Сендов е български математик, политик и дипломат.

    Научна кариера

    Професор е по числени методи в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на над 200 научни публикации в областта на теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и др., а така също и на 7 монографии и над 30 учебника.

    „Сендовска система“

    Освен с политическите и научните си изяви, Благовест Сендов е известен и с образователния експеримент „Проблемна група по образованието“, наричан разговорно „Сендовската система“, който инициира, докато е ректор на Софийския университет. ПГО е образователна система, въведена експериментално в 30 училища след решение на пленум по образованието през 1979 г. Системата предлага нови методи на обучение, както и с промяна в учебното съдържание по класове. Учебниците са големи и илюстрирани от Доньо Донев. Част от изучаваните предмети от масовата образователната система са обединени, например предметът „Природа“ обединява изучаването на Биология, Химия, Физика и География, а „Чета, пиша, смятам“ – Математика, Български език и Литература. От пети клас се учи програмиране, като за целта се използва популярният за образователни нужди език Лого. Обучението се провежда целодневно. До V клас учениците не са писмено оценявани. В някои класове учениците започват своето обучение на 6-годишна възраст.

    Новаторският образователен процес е замислен с цел демократизация на обучението, което да преминава с лекота под формата на игра и забавление. Въпреки това проектът среща неодобрение, най-вече от страна на някои родители и в интелектуалните среди, а заради включените произведения на Джани Родари е наречен „прозападен“ и Съюзът на българските писатели организира подписка против проекта.

    Какво представлява образователния модел „ПГО“?

    Със скромната на пръв поглед задача „да се напише нов буквар за 1-ви клас“ един първоначално малък екип начело с Благовест Сендов започва да работи по проект наречен „Проблемна група в образованието“ (ПГО). Реализираната в този буквар фундаментална идея може да ви се стори банално проста – двигател на образователният процес трябва да са любопитството и познавателната потребност на детето, а не принудата и заплахата от наказание. Също така, че трябва да се поощрява творчеството и детето трябва да е деен участник в преоткриването на знания, а не да бъде пасивен слушател. Както и че уроците в учебниците трябва да пораждат интерес в учениците така, че те самите да желаят да ги научат, а не да бъдат „сухи и скучни“.

    Колко прости и естествени са тези неща, нали? Ще се учудите, но и до ден днешен повечето автори на учебно съдържание въобще не са стигнали до тези елементарни идеи. Колкото и да е странно, нещото, което днес се нарича „изследователски подход в образованието“, и е основна тема за демонстриране на иновации на редица научни конференции по цял свят, е по същество абсолютно същата, но представена с нови думи и термини в малко по-модерна, подкрепена от информационните технологии форма на това, което ПГО са представили още през 80-те години на миналия век.

    Какви са другите нововъведения на тази система?

    Досещате ли се за периодичните журналистически предавания за „тежките раници“? На учениците, които са учили по „Сендовата система“ не само, че раниците им не са били тежки (обединените предмети с един общ учебник са допринасяли и за това), но и… почти не са ги носили. Децата са си занасяли учебниците и тетрадките на училище в понеделник, и са си ги прибирали обратно в петък. Извън почивните дни те не са им били нужни вкъщи. Всички вие сте виждали американски филми, в които се показват „шкафчетата“ в училище, където всеки ученик си държи личните вещи, нали? Разходете се в едно днешно средностатистическо българско училище – такива шкафчета все още няма почти никъде. При системата на акад. Сендов, не че масово са успяли да ги направят (чисто физическото ограничение на лошо проектираните български училища, които не са предвидени с широки коридори, правят труднопостижима тази задача), но са се борили с алтернативни подходи за решаването на този проблем още по онова време. И често са успявали – например с гардероби в класните стаи.

    През последните години у нас се приложи една практика децата от 1-ви до 4-ти клас да не повтарят, както и да не получават оценки по шестобалната система. Е, досетихте се – това е било приложено от ПГО в техния модел още през 80-те години на миналия век. Основна идея на системата на акад. Сендов е била да не бъдат учени децата на „бележкарство“ още от ранна детска възраст. Оглеждайки се по света днес, може да се твърди, че са били прави!

    През последните години стана много популярно да се използват информационни технологии в образованието. Да, това е било заложено дълбоко още през 80-те години от ПГО. Днес обучението с първи стъпки в програмирането чрез софтуерни продукти като например Scratch се прилага в пети клас (от скоро го правим и в България). Е, в системата на акад. Сендов е правено същото нещо, но на тогавашно актуалната система Лого, точно в пети клас.

    Иновативните практики днес може да доведат до качествена революция утре. Затова те не трябва да се задушават, а напротив – трябва да се подкрепят.

     

    Вашият коментар